3 - 5 Август 2013 - Брюксел
През 2013 година си поставих за цел да посетя големите европейски столици, а също така и много исторически места от европейската история. На 30 ден от пътешествието през 2013 късно вечерта се намирах в един от кварталите на град Брюксел. Тук познавах мои приятели от Шумен, които живееха и реших да им се обадя и ако е удобна да остана за ден-два, за да разгледам градът и най-вече посетителския център на Европейския парламент. Като получих положителен отговор, те веднага ме намериха със своята кола и като прибрахме велосипеда с целият багаж се отправихме към квартирата им. Когато стигнахме където живяха, оставихме велосипеда в приземния етаж и когато се качихме горе... веднага ми показаха къде е банята с насмешка дори ми казаха "да внимавам да не задръстя канала", тъй като бях малко мръсен. След хубава и питателна вечеря си легнах. в една от стаите.На следващия ден им разказах кое място искам да посетя. Те останаха очудени, тъй като не са чували за посетителския център на Европейския парламент. Краткото име на посетителския център е Parlamentarium. Събрах в една чанта дневника, тетрадка, химикалка и разбира се фотоапарата и се отправихме натам. Когато намерихме място където да паркират колата, слязохме от нея и се отправихме директно към Европейския парламент. Там на площада пред вратите на сградата се чуствах горд, че България е част от този съюз, тъй като това ми дава право на свободно движение, да пътувам без да бъда спиран на никоя граница! Тук в ляво на малкия площад забелязах вратите на Посетителския център. Още щом влязохме трябваше да преминем през системата за сигурност, която е на ниво като летищната. След проверката пред нас беше информационното бюро, където ме попитаха на какъв език да ми дадат аудио гид. Разбира се казах на български и те ми подадоха едно устройство със слушалка и ми казаха "където има баркод, да го сканирам и ще чуя или видя имформацията на избрания от мене език. За това място мога да разкажа много, но едно е по-важно, с едно посещение на Parlamentariuma, цялата ми представа за Европейския съюз се промени. Научих много, много за създаване на единния европейски пазар, за свободното движение на хора и стоки, но най-важното в основата на всичко е МИР, целта на лидерите от онова следвоеено време, когато се е търсил мир на Стария континент. Също така тук ще вметна, че желанието на европейския народ да пътува свободно без граници, е чуто и по този начин в малкия граничен град Шенген е подписано Шенгенската спогодба, чрез която отпада граничния контрол между всички европейски страни.
Всяка една стъпка в столицата на Европа преобръщаше представата ми за това което са ми насаждали в България като визия за Европа.
След посещението на Parlamentariuma, приятелите искаха да ми покажат новостроящата се сграда на ООН в Брюксел. Старата сграда е на отсрещната страна. След кратката разходка се върнахме на центъра, за да обядваме по един дюнер. След обяда решиха да ме поразкарат из градът, като ме заведоха в няколко малки магазинчета с българска стока, да си напазурам нещо родно. Искаха да ме заведат и до Атомиум, но вместо това ме заводоха при техни познати от където се виждаше това място.
Късно вечерта се върнахме отново в квартирата им където те ми подариха една тяхна палатка, по-голяма от моята с която пътувах до тука. Реших да оставя старата и остатъка от пътешествието да бъде с подарената. Тази палатка беше много по-просторна и голяма, но въпреки това се оказа и много по-издръжлива.
