Разказ на Венцислав Илиев за няколкодневния пешеходен преход през 2020 година по старопланнинския преход Ком - Емине. В този разказ, пътешественика разказва за етапа от връх Ком до Петроханския проход.
Билото на планината докато вървях беше голо. Едва преди да започна спускането към Петроханския проход се появиха вековни дъбове. Проходът беше съвсем близо и от далече се чуваше шумът на автомобили и камиони. Поради ремонт на пътят в Северна България пътят за София е пренасочен от тук. Едва когато стигнах прохода можех да видя множеството паркирани камиони от двете страни на пътя. Прекосих внимателно и следвах маркировката за хижа Петрохан в която имах намерение да вечерям топла супа. Преди да започна изкачването до нея до пътя имаше чешма от която течеше студена вода. Напълних само една бутилка, като имах намерение другата да я напълня в хижата. След кратка почивка сложих отново раницата на гърба и тръгнах. След едно голямо изкачване и преминаване на тресавища стигнах хижата. В началото бях препречен от ограда по която имаше ток, а зад нея с големи надписи пишеше "Частна собственост, преминаването забранено"! Бях толкова уморен, че не ми мина и на ум да се ядосвам. Веднага се върнах на пътеката и тръгнах нагоре с намерението да открия извор или река където да си налея вода. И така в продължение на няколко часа, чак до тъмно търсих вода. В крайна сметка се отказах и малко след 20:30 часът разпънах палатката, вечерях след което се завих в спалния чувал и заспак.
Днес вървях около 38 км. Едно голямо изпитание на духа и тялото!
