Разказ на Венцислав Илиев за няколкодневния пешеходен преход през 2020 година по старопланнинския преход Ком - Емине. В този разказ, пътешественика разказва за етапа от лагера му на билото на Стара планина,на около час път след "хижа Петрохан" до следващия лагер при хижа Тръстеная.
Пътеката по която вървях имаше частична маркировка, но успява да се ориентирам и чрез навигацията от телефона. В този участък се движех леко нагоре и малко надолу по билото на Балкана. По едно време един последен стълб след който се откри голям пейзаж пред мене. От тук започваш голямото спускане до гара Лакатник. Намирах се на около 1700 м н. в., а гара Лакатник при Искърския пролом е на 400 метра, буквално в съзнанието си представих какво ме чака. От тук до там имах около 18 километра. След първия километър стръмно спускане влязох в гора, миг в който се скриваш от плещите лъчи на слънцето. И тук както вечерта търсих така вода, сякаш търсих злато. След известно време спускане по-добре маркирана пътека стигнах малка река. Реших да напълня малко вода, но се оказа, че водата има много примеси. Спрях, за да си почина няколко минути и после отново тръгнах. Не минах и 100 метра и отново поточе. Този път бе чисто, студено и без примеси. Напълних бутилките и ги върнах на местата им.
До хижа Пробойница се спусках успоредно по течението на малка река. Малко преди хижата срещнах един възрастен господин, който на дълго ми разказа някои неща. От него разбрах, че хижата не работи, а я ремонтират. Много полезна информация, тъй като отново бях наточил зъби за топла супа. От тук надолу по черния път по който вървях Намирах всякакви горски плодове - малини, къпини, дрян. А в махалата през която минах дори и опитах сини и жълти сливи. Истинско горско угощение! Всички плодове бяха узрели напълно и бяха същински деликатес!
В 12 на обяд в село Губислав - малко балканско село, пред кметското наместничество спрях за почивка. Сградата беше Стара с узряла ябълка отпреде и хвърляне студена сянка под която се скрих. В близост точно до автобусна та спирка имаше чешма. Мястото бе идеално за обедната почивка на уморен пътник. След като извадих провизиите, същото направих и със соларното, за да заредя основната батерия. През последните ми пътешествия енергията както за тялото ми, така и за техниката е от съществено важно значение. Преди да обядвам влязох в коритото на чешмата, за да си измия краката, а после и лицето. След инпровизираната баня седнах да обядвам на пейката.
След обедната почивка започнах спускане по асфалт, а не по черен път като до тука. Тук можех да вървя с малко по-бързо темпо поне до стария рудник. При рудника пътят прави няколко големи завои, за това пък пътеката ми минаваше на пряко. Разбира се на едно място изпуснах маркировката и пресякох още по направо. Като се върнах отново на пътя след около километър стигнах реката. Тук пътят стана по широк и следваше реката. Така в продължение на няколко часа вървях по пътя до Искърския пролом.
При Искърския пролом се озовах на около 400 метра надморска височина. Тук някъде след километър вървене по главния път завих по мост над река Искър. Веднага след моста по каменно стълбище се стига гара Лакатник. Железопътния път се преминава много лесно, но с повишено внимание. От тук се виждат и Лакатнишките скали. Като пресякох линията след едно малко успоредно изкачване се озовах на площада на малкото селище. Тук имаше магазин в който си купих съвсем малко храна и от там веднага започнах изкачването към хижа Тръстеная. Изкачването през селото стана по маркираната пътека, която на места бе доста стръмна. На няколко пъти се пресича пътят до село Лакатник, а на места и вървях по този път. Когато стигнах билото вървенето основно ставаше по пътя. След няколко километра в 17:00 влязох в село Лакатник. От тук отново по стръмнина с преминаване на поляни и гори в 18:45 стигнах хижа Тръстеная. В началото като не видях никой се помислих, че не работи. По едно време зад хижата дочух някой да работи и като отидох там видях една жена. Веднага я поздравих, а се оказа че тя е хижарката и заедно с мъж си гледат малинарника над хижата. По късно научих, че тук правят известното малиново вино. За вечеря си избрах да ям таратор с малко от моите провизии. Хижарката беше любезна и усмихната и и споделих за плана за маршрута ми и някои лични неща.
След вечерята оставих телефона да се зарежда, а аз си избрах едно местенце където разпънах палатката.
