Разказ на Венцислав Илиев за няколкодневния пешеходен преход през 2020 година по старопланнинския преход Ком - Емине В този разказ, пътешественика разказва за етапа от лагера му под Рудешка чукла, през прохода Витиня до Арабаконак.
ДЕН НА ГЛАД, УМОРА, МНОГО КИЛОМЕТРИ И ПЛЕНИТЕЛНИ ПЕЙЗАЖИ
След преминаването на няколко километра през тъмна гора излязох на малка поляна. Отново последва малко изкачване и изведнъж пред мене видях връх Мургаш и планинското било по което трябва да се изкача до подножието на този връх. Денивелацията не беше сериозна, но трябваше да се изкача с около 600 метра до Белият камък.
Времето минаваше леко полеко. Пътеката бе прокарана през гората и от време на време излизаше на открити места. На откритите места се откриваха пейзажи към Етрополската равнина. На места пътеката бе много стръмна, но с помощта на пръчката успявах да преодолея височината. Стъпка по стъпка, стръмнина след стръмнина в 10:15 стигнах местността Белият камък. От тук пътеката се отклонява в три посоки - към връх Мургаш, хижа Мургаш и прекия към Витиня. За мене лично избрах прекия, но поради липсата на храна трябваше да завия към хижата, за да не стоя гладен. Изборът ми макар и да е грешен, реших да вървя напряко. Ако бях избрал да мина през хижа Мургаш, вечерта трябваше да спа някъде около Витиня. Сляпото ми доверие за храна в спалнята на Витиня подкрепяше съзнанието ми.
Решението бе взето! Вървях уверено и бързо, за да мога да стигна колкото се може по-бързо прохода. Неочаквано след няколко препятствия по пътеката стигнах до малък поток. Водата беше бистра и студена и като я налях в шишетата, тя бе и бистра. Отпих няколко големи глътки след което разтворих таблетка от витамините които нося. Изпих цялата доза на няколко пъти, след което измих зъбите си и чак след това продължих по пътят си.
В 11:20 стигнах най-високата точка преди прохода Витиня - Овчарника. От.тук до прохода ми предстоеше повече спускане. Вървях още около половин час и спрях за почивка. Нямах нищо за ядене, но поне имах бульон с който мога да залъжа поне малко гладът. Запалих спиртния котлон, ръчно производство. Докато чках да се стопли водата, извадих соларния панел и батерията, за да се зареди малко. Също така трябваше да извадя и палатката, за да изсъхне от конденза. Когато свърших всичко, водата все още не бе за вряла, но трябваше да изчакам и без това.
След като водата се стопли, тъй като е трудно да заври, поставих кубче бульон вътре да се разтвори. Докато изпивах глътка по глътка, малко с опианена от глад глава реших да пиша в моят сайт.
Малко по малко времето за почивка отлетя и трябваше да събера багажа и да тръгна към Витиня. След няколко минути отново вървях пеша към следващата дневна точка. Пътят по който бе широк, добре изчистен и покрит с дребен баласт от камъчета. Завой след завой и наблюдение на навигацията с нетърпение чаках да стигна прохода. В 15:20 часът след много надежди излязох н проход Витиня. Пътеката тук едва я намерих, но бе успешно откритие. Веднага след излизането на пътя потърсих спалнята, която се оказа съвсем близо. В началото не видях никакви признаци на движение, а зад една отрада видях двама души всеки от които правеше нещо. Попитах ги за спалнята, а единия ми отговори "хижаря го няма, но имам ключ и мога да ви настаня". Разбира се аз не търсих покрив, а храна! Обясних за какво идвам до тук, а той лаконично ми каза "тук няма храна, това е спалня"! Малко почувствах отговора му като плесница върху лицето ми, но настоях за помощ. Най-сетне се съгласи да ми продаде една консерва Русенско варено с няколко филии хляб. Когато ми ги докара, платих му 3 лева. Консервата бе малка и реших да я разпределя за сега и за вечеря, евентуално ако не стигна хижа Чавдар. Благодарих за оказаната помощ, след което той си тръгна. Аз останах още половин час да си почина и да обядвам. Когато тругнах чувствах все още глад, но не смятах да спирам прехода си въпреки трудностите, единствено можех да прекратя прехода до Емине ако ситуацията продължи в същия дух и по нататък по маршрута.
От Витиня тръгнах в посока към село Горно Комарци по асфалтовия пътя. Вървях няколко километра след което завих наляво към боровата гора през която минава пътеката. След няколко завоя се озовах до оградата на дивичовъдното стопанство Витиня. Тук пътеката криволичише ту нагоре, ту надолу и винаги следваше оградата. Малко преди Ботевградскрия проход след стръмно изкачване се озовах пред един от старите портали на стопанството. От тук до прохода се спуснах по почти останал асфалтов път. След около километър - два излязох на главният път. Пред мене на отсрещната страна малко по-нагоре се виждаше паметника на Арабаконак - възпоменателен паметник за битката между генерал Гурко и османската империя при този проход. Тук забелязах табела на която имаше надпис "вода 250 метра" в Северна посока. Реших първо да отида за вода, после да се кача до паметника. Спуснах се по склона и стигнах до мястото където беше местоположението на источника на вода. Малко извън пътят точно до оградата на дивичовъдното стопанство в ниското се намира чешма. От чешмата обаче, и грам вода не течеше! Без да се замислям се обърнах и се върнах от там откъдето дойдох. Над пътя имаше информационни табели за маршрута Ком - Емине, също така и навигационни, които показват в коя посока кой обект се намира и разстоянието до него в часове. В планината разстоянието се изчислява не в километри, а в часове. Това е така, защото всеки турист трябва да знае кога ще стигне от хижа А до хижа Б. От пътя по стъпала се качих до паметника Арабаконак. За да запазя спомена направих няколко снимки с фотоапарата и след десет минути продължих по маркираната пътека, която ме изведе до хубав чакълест път. От тук на места се движеш по пътя, а на други се изкачвах стръмно нагоре по пряка пътека.
След всяко изкачване, след всеки изминат километър усещах как отпадам все повече, а не само от глад, но и многото часове и километри които минах през днешният ден. Внезапно достигнах местността където е била старата мандра над село Стъргел. Там имаше чешма и реших да се отбия, за да си налея вода. Отклонението беше само 150 - 200 метра от главната пътека. След 150 метра трябваше да завия на ляво по една обрасла пътека, където след още 60 метра пред мен се показа чешмата от която течеше вода! Веднага когато видях водата се зарадвах и ми дойде на ум да остана някъде наоколо за вечерта и да не тормозя тялото си още няколко часа до хижа Чавдар. Напълних бутилките с вода и се върнах на пътеката. В тази местност в началото преди много години са изградили каменна постройка с бетонна плоча отгоре. Може би това е старата мандра! По надало от нея има нещо като заслон, изграден по схема на европейските програми за селските райони. Тук има няколко пейки, камина в която все още тлееха няколко дървета. Огледах мястото и веднага ми допадна за лагер. Преди да пристъпя към разпъване на палатката в близост до заслона забелязах изхвърлени на поляната ябълки и чушки. Дори и не помислих кой и за какво ги е хвърлил. Взех по читавите, за да имам за вечеря, закуска и за път на следващия ден до хижа Чавдар. После слязох няколко метра по-надолу от заслона и разпънах палатката. Беше малко трудна задача, тъй като почвения слой бе само няколко сантиметра, а отдолу скала. Успях обаче да забия коловете, така че палатката да остане опъната. После с няколко бързи движения я обзаведох и като прибрах всичко, влязох и аз. След вечерята се усещах капнал и дори ме беше малко втресело след 40 километра вървене из планината!
